Не неочаквано, а показателно е мълчанието на българските политически лидери и държавници за предстоящата среща Тръмп - Путин в Аляска.
То е напълно съразмерно със снишаването и потреса при началниците им в Брюксел и Лондон.
Дори протоколно не изразяват надежди за мир.
Мирът за тях е капитулация, войната - гаранция, че кражбите и контролът ще продължат.
Мълчи се и за примирието между Азербайджан и Армения, макар че азерите се очертават като стратегически партньор - заради доставките на газ и евентуалната сделка за рафинерията на "Лукойол" в Бургас.
Всеки успех на Тръмп се неглижира в съзвучие с пропагандния тренд на соросоидната Еврокомисия - филиал на Демократическата партия на САЩ.
Външно и целувачът Георг изчакват указания от британското посолство, новия център на властта в София, след като Белия дом отказва да изпрати посланик в България и на практика делегитимира режима "Желязков".
България няма дипломация, единствената й грижа е да поддържа Украйна и Израел.
Ясно е, че цялата тази паплач в момента замисля провокация тип "Буча", за да осуети срещата в Аляска. Това е специалитет на английските тайни служби. Предстоят пет особено нервни и тревожни за човечеството дни, в които силите на злото и милитаризма (узурпирали властта и публичния ресурс в Европа) ще търсят катастрофален обрат заради собственото си оцеляване.
За розовия неонацизъм в Германия, Франция, Великобритания, Прибалтика и Италия отношенията с Русия не са политика и бизнес, както за САЩ. Тук има само емоция и реваншизъм.
"Никога няма да ни простят, че ги освободихме от хитлеристите", казва навремето маршал Жуков и е бил прав.
Наследниците на Третия райх искат отмъщение за червеното знаме над Райхстага. Искат ревизия на резултатите от Втората световна война. Искат реализация на Генералния план "Ост" за деславянизиране на Източна Европа. За тях Русия не е идеологически, военен или икономически, а екзистенциален враг.
Битката е между англосаксонството и православието, между между хуманизма и безчовечността, между живота и смъртта. Тази битка е библейска, а ние имаме малшанса да обитаваме нейната критично близка до анихилация точка.
Лятото на 2025-а е предчувствие за нов Ньой, нова Хирошима, но и за нов Нюрнбергски процес. Има ги страхът и отчаянието, има я и надеждата за обрат и възмездие. Кое ще надделее, зависи и от нас - няма как безучастно да съзерцаваме собствената си гибел или собственото си възкресение.
Дошли са дни на проверка, а най-важното е да съборим продажната фашизоидна хунта на ГЕРБ/ДПС плюс сателити, да запазим лева си и да съучастваме в градежа на новия консервативно-патриотичен ред, който неминуемо ще дойде след краха на либерал-анархизма, левичарството, прогресивизма, джендъра, зеления рекет, медицинския терор и глобализма.
