Знам, че и на вас ви е мъчно, колкото на мен.
Уж празник, а хич не ни е до празнуване.
Като болни сме. Прощаваме се сякаш с близък. Със съкровена част от миналото и паметта. С усещането за принадлежност към нещо светло и истинско.
Още не можем да повярваме, че ни отнемат насила лева, нали?
И въпросът не е в хартиения купон, в парите, а в маркера за идентичност. В емоцията. В спомена. В сантимента дори.
Лошо ли е да бъдеш сантиментален в един прагматичен техносвят на отчуждение и отродителство? Трябва ли да се срамуваме от естествената си природна слабост?
Това издайническите знаци на старостта ли са или нещо страстно, което излиза от душата и не може да бъде убито от никой Европейски съюз, от никоя диктатура, от никакъв глобализъм...
Знам, че левът си отива за малко, за да остане завинаги, както знам, че съм българин. Това е човешкият ми дълг, мирисът на пръстта, в която ще открия покой, щастливата участ да се родя в тази малка, много измъчена и много горда земя, която имам честта да съпреживявам като родина...
И да, сигурно ви звучи сълзливо и патетично, но дано ви вдъхне кураж. Дано чувството, че в болката не сме сами, ни направи по-силни.
Преглътнете буцата в гърлото и се стягайте за нови битки! Два века византийско и пет века турско изедничество не можаха да ни сломят, че кекавите урсули и сороси ли ще успеят?
В страданието България винаги се е прераждала. Зависи от всички ни.
Не ни победиха, борихме се достойно - срещу цялата държавна машина, срещу партийния картел, правителството, парламента, банковата олигархия, купените медии (те престъпно заглушаваха нашите протести!), евробюрокрацията...
Шансът бе да опитаме самоубийствен метеж, но...не сме такива, не сме така възпитани, откърмени сме с други идеали. Не да рушим, а да градим, да съзидаваме.
И да мразим не можем - как иначе бихме понесли тъй великодушно конформизма на тълпите, които вият опашки пред банките за "първите евромонети"?!
Да имаше армия, да бе направила преврат - обаче предвидливо затриха и армията, а полицията съблазниха - с космически заплати, да ги пази...
Какво предстои? Как продължаваме?
- Инициираме процедура по Булекзит.
- Печелим изборите. Идва нова патриотична власт, която "бърка" в Конституцията и маха клаузите за доживотно заробване към ЕС.
- Референдум за Булекзит и излизане от еврозоната.
Друг начин няма.
Трудно ще е. Утопично, вещаят скептиците.
Е, във всичко са ме обвинявали, но не и че съм страхливец. Не ме е страх, ако сме заедно, ако повярваме и успеем да понесем кръста си.
Единствено важно е да погледнем спокойно децата си в очите и да им кажем, че сме опитали.
Тези думи не са реквием, а ода за българския лев. За Левски, за лъва от герба, за славата и честта български…
Присъединете се към нашия канал в Телеграм за още актуални новини!
Следвайте ни в Twitter за още новини и актуализации!
