Някой ударил светиня му Ивайло Мирчев, съобщава БТВ.
После се оказа, че не го е ударил, а само замахнал.
Аз съм против насилието във всичките му форми, особено ако се посяга на демокрацията и нейните символи.
Мирчев снимал доставчик, който паркирал незаконно.
Доставчикът явно не бил умнокрасив и белята станала.
Работещите хора рядко са от розовата секта.
Мирчевци така са свикнали да си решават проблемите - с доноси. С клепане.
А, вместо да го снима и мърмори, можеше по човешки да му удари едно рамо да разтоварят стоката по-бързо...
Политикът няма как да проумее, че бачкаторът трябва да си свърши работата, а места за паркиране няма. Надницата му зависи от това.
Едно е да се правиш на готин и принципен с 10 бона еврозаплата, друго е да се бориш за хляба си и да нарушаваш правилата за движение.
Неслучайно отдавна казвам, че се връщаме към класовата борба, която ражда социална революция. Диспропорциите, експлоатацията ни запратиха обратно в историята на дивашкия, балзаковски капитализъм. По скромната ми и тъжна прогноза предстои самоизбиване - не по идейни, а по материални подбуди.
Колкото и да са "идейни", добрите сили тепърва ще ядат бой. Онзи ден оцапали с ла*на офиса им в Пловдив.
Много взе да става - евро, безумна инфлация, масова бедност, педофилия, войни, бутнати паметници, неофашистки изблици...
Движим се по точката на кипене, обладани от взаимна омраза. Всеки ден излизаме на улицата като на фронта. Политиците са визуални посланици на несправедливостта и наглостта; те са най-удобният отдушник на обществения гняв. И никакво НСО не може да ги спаси. Боя се, че Ивайло Мирчев е само началото...
