В Българското национално радио работят много съвестни и талантливи хора - репортери, редактори на предавания, музикални редактори, звукорежисьори, водещи на предавания, заети в администрацията...
За огромно съжаление обаче трудът на всички тези хора е буквално омърсен от няколко жени в предпенсионна възраст, които са окупирали ефира на Националното радио. И ако въпросните лица бяха с различни политически виждания, да махнеш с ръка и да кажеш: позициите на едната не ми харесват, но затова пък мога да слушам друга, чиито възгледи са интересни.
Нищо подобно не се случва в ефира на БНР, разбира се. В него властват въпросните пет-шест жени, които са радиовъплъщението на жълтопаветния умнокрасивитет. Те самите са такива, темите, които обсъждат са такива, всичките им събеседници са такива. Няма плурализъм, няма различни мнения, няма свобода на словото. В ефира безпрекословно царува правилната жълтопаветна линия. С истеричен бяс нейните крепителки бранят ППДБ, Еврокомисията, Урсула, Зеленски.
Сигурен съм, че и по времето на комунизма, тогавашните журналисти в БНР не са се обяснявали по такъв неприличен начин в любов на БКП, както сегашните жълтопаветнички се обясняват в любов на статуквото.
Тази сутрин вицепремиерът Иво Христов хвърли тежък камък в това умнокрасиво блато и обитателките му веднага недоволно заподскачаха и закрякаха. А Христов просто каза истината, която отдавна е известна на всеки слушател на БНР. А тя е, че там принципи няма, има единствено обожание на ППДБ и славаукраинство. И няма никакво значение защо се прави това - дали заради грантове, надежди за служебно издигане или поради обикновена глупост.
По-важното е, че заради евроатлантическото подмазвачество на няколко жени страдат всички останали свестни хора в Националното радио. Силно се надявам, че това нерадостно положение на нещата скоро ще бъде променено.
ПЕТЪР ВОЛГИН
