Тази жена е сред най-мразените от българите полически персони.
Екзекуторката на Паметника на Съветската армия, бившата областна управителка на София от квотата на ППДБ Вяра Тодева.
Днес тя е горд и скъпоплатен чиновник в ЦИК с месечна заплата от близо 7500 евро. Бъдещето й е подсигурено; трудоустроена е според заслугите си към отродителството.
Това е наградата й, че наряза фигурите от ПСА с флекс и на тяхно място, насред София, остави ешафод. Жива рана, която още боли.
И визуално, и нравствено, и физически.
А после съмишлениците й изядоха фигурите на торта.
Вяра Тодева е еманация на низките нрави по време на прехода - кариеризъм и клиентелизъм. Бивша тъмночервена снаха (тъст й Динко Желев е бил шеф на Контролната комисия на БСП, председател на дружеството на социалистите-ветерани), активистка на левицата, после става герберка, накрая акустира - според посоката на вятъра, в редиците на "Промяната".
Безскрупулна в партийните врътки, безжалостна в управленския терор, стъклоока гаулайтерка с вид на надзирателка в концлагер.
Най-точен в реакцията си към нея бе Иподякон Атанас Стефанов, който я озлочести с видео в един ресторант и й каза онова, което всички ние си мислим и й пожелаваме.
Такива като Вяра Тодева наистина живеят с фалшивата заблуда, че "каквото било - било". Последствия няма да има, защото винаги са олицетворявали безнаказаността на системата.
Вяра Тодева греши. Възмездието я дебне зад ъгъла. В този или онзи живот. Поруганата памет не прощава.
Въпросът е дали сме навити да я хрантутим с една от най-високите заплати в държавата като член на ЦИК. Дали бихме искали данъците ни да отиват за екзекуторката на Паметника.
