Влиятелният британски "The Telegraph" в убийствена статия: "България може да взриви еврото".
Известният икономически коментатор Матю Лин алармира за "гръцки сценарий" и фалити у нас.
Това е отзвукът от нашите протести. Европа чува и вижда, затова утре, неделя, 8 юни, трябва да сме десетки хиляди на площада от 12 часа.
Ето и превод на статията:
Само преди няколко години инфлацията в България беше двуцифрена. Страната премина през седем избори за последните две години. Корупцията е ендемична, а значими индустрии почти няма.
България едва ли е представата на някого за стабилна икономика. Но, както изглежда, това няма особено значение. Европейската централна банка (ЕЦБ) има “прекрасна” идея — нека обединим валутата ѝ с тази на Германия, Белгия и Франция.
Какво би могло да се обърка? Оказва се - доста неща. Както Гърция показа преди 15 години, прибързаното приемане на страна в еврозоната, преди да е готова за това, може да доведе до срив на цялата валута.
Еврозоната оцеля след гръцката криза - едва, но оцеля. Това обаче съвсем не означава, че непременно ще преживее и България.
Безспорно, това е още една голяма стъпка напред за еврото. В сряда Брюксел и ЕЦБ потвърдиха, че България най-накрая е изпълнила всички критерии за присъединяване към еврозоната. Окончателното решение се очаква през юли, а подмяната на лева ще се случи на 1 януари следващата година.
Очаква ни дълга реч от Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, за това как европейското семейство се разширява. Ще чуем и гръмки изказвания от Кристин Лагард, председател на ЕЦБ (освен ако дотогава не се е оттеглила, за да оглави Световния икономически форум в Давос), за това как еврото най-сетне заема заслужено място на световната сцена. Ще има и фойерверки - докато тихомълком бъде погребана старата валута и бъдат въведени новите банкноти и монети.
На пръв поглед това е победа за единната валута. България ще стане 21-вата страна, която приема еврото - и самият факт, че нови държави продължават да се присъединяват, е знак за устойчивост.
Но най-успешните икономики в Централна Европа, като бързоразвиващата се Полша, изобщо не проявяват интерес към еврото. А и първоначално преминаването няма да промени особено икономиката - левът така или иначе е вързан към еврото чрез валутен борд, което не позволява нито поскъпване, нито обезценяване.
Проблемът е, че е трудно да видим как България естествено се вписва в една валутна зона с Германия и Франция. Едно от затрудненията е, че голяма част от българските избиратели изглежда не желаят еврото. Миналия уикенд в София се проведе протест срещу решението, а независимият президент Румен Радев вече предложи референдум по темата - идея, която правителството определи като „саботаж“.
Би било разумно да има по-широк обществен консенсус по толкова важен въпрос като приемането на нова валута. Но дори да оставим това настрана, основните икономически фактори будят още по-голямо безпокойство.
На първо място, България е една от най-бедните страни в ЕС, с БВП на глава от населението от 15 800 долара (по данни на Световната банка), в сравнение с 54 000 в Германия и 44 000 във Франция.
Това не е просто дребна разлика. България многократно е изпускала инфлационните си цели - през 2022 г. инфлацията достигна 16%. Политическата ситуация също е нестабилна - с поредица от избори и осем министър-председатели от 2020 г. насам (включително служебни правителства).
Още по-притеснително е, че България няма и особено добра история в изплащането на външните си дългове. След Втората световна война тя беше част от съветския блок, но преди това фалира на два пъти - през 1915 и 1932 г. Разбира се, това все пак е по-добра статистика от тази на Гърция, която е фалирала шест пъти за последните двеста години. Но да не забравяме - през по-голямата част от 19-ти век България е част от Османската империя, която също не е била символ на финансова стабилност.
От гледна точка на инвеститорите в облигации, България не изглежда като разумен избор. И самият лев не е валута, на която може да се има особено доверие - претърпял е четири деноминации от създаването на съвременната българска държава, като последната беше през 1999 г., когато новият лев замени 1000 от старите. Петнадесет години изминаха от началото на гръцката финансова криза, която разтърси еврозоната - достатъчно време основните ѝ уроци да бъдат забравени.
Причините бяха много, но същността беше следната: Гърция беше набързо вкарана в еврозоната, преди икономиката ѝ да се е изравнила с тази на по-развитите държави. Това насърчи политиците ѝ да харчат безогледно в „немска“ валута и да трупат дългове, които се оказаха неиздържани.
В крайна сметка цялата конструкция се срина, застрашавайки стабилността на банковата система в целия континент. Последва верижна реакция, която засегна Италия, Испания, Португалия и Ирландия, а възстановяването отне години и наложи мащабна спасителна операция от страна на ЕЦБ - въпреки че според договорите това уж беше забранено.
Реално погледнато, България е като Гърция…но на ролкови кънки.
Да, еврозоната успя да се стабилизира след гръцката криза и днес изглежда по-здрава. Но цената беше висока - десетилетие загубено и икономически срив, сравним само с Голямата депресия от 1930-те. Зоната може и да има късмет - и България да се впише гладко във финансовата система на ЕС.
Но грубата истина е следната: приемането на България в еврозоната е голям риск, взет по чисто политически причини. Много е възможно този ход да срине системата отново - и ако това се случи, виновни ще бъдат единствено лидерите на еврозоната.
МАТЮ ЛИН, "THE TELEGRAPH"
