"Колективният Запад", нашето "ценностно пристанище", цивилизационната ни принадлежност...
- разпокъсването на Санстефанска България;
- опитите на Дизраели да осуети Руско-Турската освободителна война;
- натрапеният през 1913 г. Букурещки мирен договор, след който губим Добруджа;
- зверските и безсмислени бомбардировки на англо-американската авиация над София през 1944 г.;
- асимилацията на образованието и културата след 1989 г.,
- съсипването на армията;
- обезкостяването на бойната техника, спрените реактори на АЕЦ "Козлодуй";
- ваксините-менте срещу ковид, локдауните;
- концесиите върху златото и минералните води;
- опитите за бастисване на "Мариците";
- натрапването на третия пол и прайдовете;
- бухалката "Магнитски", чрез която опитоми политическата класа;
А може би чуждото знаме по фасадите на български институции?
А може би екзекуцията на 145-годишната ни национална валута?
Или тъпизмът ние да плащаме на САЩ за ракетите, с които въоръжават Зеленски?!
По коя точно историческа или емоционална причина трябва да застанем до "Запада" и англо-саксонството във войната му против нашия славянски брат и освободител Русия? Във войната му срещу цялото православие?
Трябва да останем при корените си, при рода, семейството, традициите и вярата. И трябва да помним - отнетата памет е най-тежкият грях на "евроатлантизма".
