Какъв е Радев, ако не част от същото зло?!

ТОВА Е ЛИЧНО.

"Няма смисъл, откажи се, битката е загубена, хората свикнаха с еврото, вече не им пука за лева, примириха се, нагаждат се", обясняват ми приятели и съмишленици.

"Изчакай малко, сниши се, докато дойдат по-добри времена. Докато президентът не излезе и не размаха пак юмрука. Докато не ги бутнат от Америка. Докато не си отиде Урсула. Докато не падне Зеленски. Потърпи!"

И още:

"Медиите са техни, запушват ви отвсякъде, посланията не достигат, народът е инертен, апатичен, страхлив, а те са безкрайно консолидирани и няма да пуснат кокала. Ще се борят до кръв".

И още:

"Само хабите напразна енергия. Каузата за лева не работи. Българинът кляка на всичко. На теория е против еврото, но всъщност вече чертае в главата си схеми как да оцелее - конформизъм! Всеки се спасява поединично, всеки гледа себе си, на никого не му пука за някакво си отечество. Я виж - заведенията пълни, курорти пълни, всичко мисли как да изклинчи от работа и да хукне към Халкидики...Или да извърти някоя далавера. Дреме им за вашите протести и шествия!"

И още:

"Не виждате ли, че и вашите само ви овикват, все са недоволни. Защо протестът бил в почивен ден, после - защо в работен. Защо не ставало като в Непал, кой плащал, кого сте обслужвали...Не виждате ли, че накрая вие ще излезете виновни за еврото, ще акумулирате цялата злоба върху себе си, защото тълпата върви след победителите и лешоядства над победените..."

Да!

Няма смисъл да отричам, да опонирам, да се инатя. Прави са. Сигурно. Това е баналният, балзаковски сблъсък между илюзия и реалност, това е вълчият капитализъм без човешко лице, това е типологичното балканско скудоумие, дефектите на човешката природа, бит и душевност на българския народ.

Обаче...

Как да погледна после децата си в очите? Как да им обясня, че баща им се е предал? Че машината го е смазала и по-добре тактически да наведе глава? На това ли ги учих толкова години? Да чакат "по-добри времена" и "сега не е моментът"?!

Кои са "по-добрите времена"? Когато се накани президентът, хвърли оставка и си направи партия? Това ли е спасителят, алтернативата - Радев? Онзи, който обладава властта от 2016 г. и е назначил няколко правителства? Онзи, който ни докара ПП? Онзи, който се ослушва кога "Съветската армия ще дойде на Дунава", че да влезе в образа на ОФ в нощта срещу Девети септември?!

Сигурно е практично, но не е моята битка. Не вярвам на този мъж. Не вярвам на този морал. Не вярвам, че е нормално първо да работиш против референдума, а после изведнъж да поискаш референдум, колкото да приласкаеш определен патриотичен сегмент. Не вярвам, че е нормално у нас да говориш за мир, а в Германия да откриваш фабрика на "Райнметал" и да осъждаш "руските дронове над Полша" даже преди Кая Калас?!

Какъв е Радев, ако не част от същото зло?

Какъв съм аз, ако чакам на Радев и сериозно вярвам, че той е по-добър за България от Борисов и Пеевски, с които ту се сговаря, ту се разкачва години наред, според интереса си? Какъв съм - идеалист, наивник или кръгъл идиот?

Колкото е да е утопично, въпреки хулите, неглижирането и стигмата, аз ще продължавам да воювам за лева си. И за мира.

Не е клише. Не е клише, че ни стягат за пушечно месо, след като преди това ни ограбят и фалират.

Не чакам ни президент, ни международно положение, ни псевдо-опозиция. И един човек да застане до мен на площада, има смисъл! Това е наистина последната битка, за последния човек. 

Единственият критерий е как изглеждам в очите на децата си, а смъртната ми присъда е те да ме помислят за страхливец. 

Така съм възпитан - да не скършвам гръбнак. Идвам от друго, аналогово време и не ме е срам. В оная осмивана сега от историографията епоха думи като "достойнство", "свобода", "родина", "семейство", "мъжество" имаха значение. В оная епоха се създаваха блага, пламтеше надежда, перспектива, национален и поколенчески идеал.

Предпочитам да доизживея живота по моя начин, с всичките си грешки, заблуди, върхове и падения, вместо с тъпи оправдания, че е "нямало начин", че "нали знаеш как е" и че е трябвало "някак да се оцелява".

"Някак" не е вариант за мен. Нито знам "как е". Дълго, дълго се опитвах да разбера, но не се получи. Въпрос на принцип. 

И винаги се сещам за един герой на Иван Радоев от "Кълбовидна мълния" - "Като не успях да стана Джордано Бруно, поне да си остана Цеко Цеков."

Недялко Недялков, в моя случай...

Защо изпадам в никому ненужни полустарчески сантименти? Да вдъхна малко кураж - на себе си и на вас. Ние че си отиваме, отиваме си, ама с нас да не си отиде и България.

P.S. На тази снимка съм пред музея на Брус Лий в Гуанджоу. Кипи борбата...