Денят, в който БСП и ДПС на Доган официално приключиха курса след СДС, е краят на прословутия преход.
За Радев гласуваха бивши комунисти бивши седесари и бивши депесари, нещо немислимо преди 30 години.
Гледах отчаяните и помръкнали лица на Татяна Дончева и Румен Петков зад Крумчо Зарков на брифинга на БСП.
Лица от миналото, безнадеждно остарели, демоде, извън времето и пространството.
Същото усещане имах, като гледах генерал Атанас Атанасов, политолозите Евгени Дайнов и Васил Гарнизов от ППДБ.
От тях лъха на безвремие, мухъл, застоял въздух.
Доган е направо карикатура на самия себе си.
Времето на тези хора отмина отдавна и те трябва да ни освободят от присъствието си.
Мина времето и на Бойко Борисов, Делян Пеевски, Сергей Станишев, цялата стара Тройна коалиция, която се проектира прекалено дълго, след като формално слезе от сцената.
Най-накрая мина времето на всички добре платени придворни журналисти, социолози, инфлуенсъри и душеприказчици, които досега обслужваха статуквото.
Клиентелата осиротя и от вчера е в ступор, търси си нов господар, готова да предаде старите.
Парите свършиха, а с тях си отиде и платената любов.
Тези хора не могат да обичат безплатно и в това е тяхната трагедия.
В града има нов шериф, а това крие смъртоносни изненади за прекалено много хора.
"Бърз или мъртъв" е работата, ако си спомняте този великолепен стар уестърн, в който Шарън Стоун беше млада и красива.
Сега е само красива.
Времето на всички минава, но умните хора знаят кога да се оттеглят, за да останат само красиви. Се ла ви.
СТОЯН КАЛОЯНОВ
