В предизборна кампания сме. Това е онзи период, в който политиката се свежда до срещи, усмивки и снимки, а важните теми и въпрои отново се избутват в ъгъла.
Ако пиарът на кандидатите за депутати и този път се изчерпва с бодрия тон - “вижте колко е хубаво и какво направихме“, без визия за бъдещето и без отговор на въпроса: ”оттук накъде“ - партиите им ще получат от избирателите в деня на вота един гол хОй. Без извинение.
Не пробутвайте на гражданите евтини пиар похвати от миналия век! Не подценявайте интелигентността им и нюха им за детектиране на фалша!
Те може и да са работили някога, когато информацията беше оскъдна, а гражданите - по-пасивни. Днес обаче хората виждат, сравняват и помнят. И най-вече - усещат лъжата. Затова всички тези лъскави плакатчета, кухи послания и самохвални отчети е най-добре да си останат в раклата при нафталина, редом с илюзиите за безнаказаност.
България няма проблем с липсата на пищни предизборни кампании. Избори - бол. България има проблем с липсата на визия. Липсва национална доктрина - дългосрочна рамка, която да не се променя при всяка смяна на властта и да се следва от всички правителства, независимо от партийния им цвят. Доктрина, която ясно да казва каква държава искаме да бъдем след 5, 10, 20 и 30 години, каква икономика развиваме, как защитаваме националния интерес и какво място търсим за България в Европа и на Балканите.
Без такава визия управлението се превръща в администриране на хаоса и корупцията. В раздаване на обществени поръчки, в прехвърляне на отговорности и в имитация на реформи. България няма нужда от администратори, лъжци и мафиоти, които си въобразяват, че са държавници.
Няма нужда и от поредните “спасители“ с провидения, които се появяват циклично преди избори и изчезват веднага след тях. България има нужда от хора с провиденция - с мисъл, характер и кураж да поемат отговорност.
Днешният избирател вече не се купува с билбордче, вестниче или постна срещичка със служители на общинската администрация, партийните структури и семействата им. Нито с малко тик-ток, инстаграмче и фейсбуче, пълни с клишета, самоизтъкване, празни усмивки или нападки срещу опонента. Този номер вече не минава, колкото и да се опитват да го повтарят. Живеем в държава с население на един голям град и всеки знае кой - кой е, какви ги е вършил и каква му е “играта”.
Гражданите имат нужда от истината, дори когато тя е неудобна. Имат нужда от ясен, честно представен план за развитието на България. План, който да постави страната ни в центъра на Балканите и Европа - не като периферия, а като фактор със собствен глас, икономическа тежест, стратегическо значение и духовен път.
Който има смелостта да говори така, който предложи визия, вместо лозунги и чертежчета, и план, вместо пиар, ще бъде разпознат. И ще спечели. Не защото е най-шумен и атрактивен, а защото е най-истинен и автентичен.
Гласове може и да се купуват, но не могат да бъдат купени всички.
СТОЯН ТОНЧЕВ
