И парламент си нямаме - все е във ваканция (по-добре изобщо да не бе се връщал!)
Валута нямаме - лев ли, евро ли...
Нямаме оръжия, БТР-и, изтребители, подводници.
Нямаме национален идеал и чест.
По обществените сгради се веят чужди знамена.
Президентът - имаме ли го, нямаме ли...Ще дава ли оставка, ще "скача" ли с партия, ще довършва ли мандата...положението взе да става гротесково.
Даже американски посланик си нямаме.
Няма я българо-руската дружба. И българо-китайската. "Дружба с България" май се превърна в оксиморон. Има само долен слугинаж, но и той не стига, за да ни броят за живи.
Като се замисля, с нас дружат само Урсула фон дер Лайен и Кая Калас.
Но не с нас, а с колониалния си наместник Бойко Борисов.
Ако и те не се са спрели да му вдигат телефона.
Светът е отвърнал очи от нас.
Премиерът ни преговаря с восъчната фигура на американския президент и е щастлив.
Добре дошли в дистопията, в спомена за държава!
55 години съм на този свят и май чак така не е било. А какво ли не преживях, какви ли не режими и обществени обрати...
Най-страшна все пак е взаимната нетърпимост. Държавата сигурно можеш да я излекуваш или преосновеш, но как ще излекуваш мразещите се сърца?
Да, най-страшна е омразата, но най-опасно - пораженчеството. Времето на приказките и констатациите приключи, ясно е, че няма как да бъде по-зле. В цяла Европа ври и кипи, цитаделата на злото ЕС се разкапва. Обидно пред историята и съвестта ни би било да не съучастваме в този процес - а то значи да си върнем България...И лева.
