Тъпанарите на Костов и Сорос от ППДБ грачат - България се изложила с присъединяването си към Съвета за мир на Тръмп, било "противоконституционно".
А на всичко отгоре сме заставали рамо до рамо с "европейския диктатор" Орбан и неговата Унгария.
За мен е чест да съм рамо до рамо с Орбан и Доналд Тръмп, това е положението, това е новият световен ред, това е моята идеологическа принадлежност.
Какво доживяхме - грантоядите на "Америка за България", дългогодишните доносници на американското посолство, вече са врагове на Америка.
Орбан и Тръмп мачкат соросоидите, глобалистите, евролунатиците, джендърите, екотерористите. Мачкат ги като никой друг досега и неслучайно са най-омразните им врагове.
Ех, и България да беше същата "диктатура" като Унгария, цена нямаше да има.
И ако не презирах толкова силно Борисов и Пеевски, бих ги поздравил за дръзкия ход.
В последния момент, буквално на прощаване...
Не обичам да си кривя душата и пиша, каквото мисля.
Въпреки че мотивите им - особено на Пеевски, са ми ясни: отчаян опит за амнистиране от "Магнитски"...
И бих попитал Румен Радев защо не отиде в Давос да сложи подписа си, след като бе поканен.
Дали само защото по същото време подаваше оставка?
Или това бе елегантен начин да се "изхлузи", да не вземе ясна страна, да се застрахова, както често се е случвало и преди?
Например, с лева. Първо подписа Закона за въвеждане на еврото, после, когато усети патриотичната вълна, изведнъж се сети да поиска референдум...Колкото да си заплюе нишата.
Това да е обеца на ухото за неговите фанатизирани последователи, които май се заблуждават относно дистанцираността му към ЕС, урсулите, отворените общества и байдънистите.
Да не забравяме все пак, че Херо Мустафа лично му разпореди да инфилтрира в политиката Кирил Петков и Асен Василев...
Изобщо много, много неща си спомням, а имам чувството, че в еуфорията и нагаждачеството си някои ги позабравиха.
Радевистите, новите активни борци, които неприлично са залели всички телевизии.
Не е за сефте. Една и съща история - през 1989 г., през 1997-а след Жан, при идването на Царя, при Бойко и т.н.
В изблици на комсомолски ентусиазъм се нахакваме в най-дълбокия хендек. А утайката, бездарието, кариеризмът избиват на повърхността
Така сме орисани. Тежък конформизъм и инфантилност. И май няма шанс да помъдреем, като гледам приоритетите и принципите...по-скоро липсата на принципи.
