Защо няма протести срещу цените, срещу бедността?
Наясно ли сме, че спестяванията ни са се стопили почти наполовина след 1 януари?
Вместо това - снощи протест на трийсетина платени психопати против...Съвета за мир на Тръмп?!
Колко кинти ви изсипаха от "Отворено общество" и "Капитал"? Как тъй всички - ВСИЧКИ, БЕ, национални телевизии, под строй, изпратиха екипи и го представиха като централна новина в емисиите си?
И не е новина, че един познат днес е ходил на зъболекар, за банална процедура - да му почистят зъба, и вместо 50 лв., както е било досега, са му взели 75 евро?!
Не е новина, че в "Айко" данъчни са установили: бойлер, който се е продавал за 1579 лв., вече е...1579 евро?!
Не е новина колко е скочил беналгинът ми, хапчето за глава, което пия цял живот.
С евро и половина е скочил за две седмици - к'во му плащаш...
Не е новина, че възрастните ми роднини плачат и се тюхкат как ще я карат след неделя - без лева си. Не успяват да си преброят рестото в шиткойни, чувстват, че ги обират, а не могат да направят нищо и това ги докарва до пристъпи на паника.
Геноцидът над старите, болните и трудноподвижните не е новина, разбира се.
Не е новина, че в Германия и Испания пълня три торби с продукти в местния супермаркет срещу 50-60 евро, а у нас това ми излиза поне тройно. ТРОЙНО! Същите продукти, в същия Евросъюз.
Само че тук пенсията е 300 евро, минималната заплата - 620 евро...
Добре ли е? Заслужава ли си да се протестира, или няма проблем, всичко тече "гладко" и "плавно", както ни убеждават Борисов и шефът на БНБ Радев?
Какво се случи с обещаната "регулация"? Къде е държавата, бори ли спекулата? Не беше ли ясно какъв произвол ще настъпи, не беше ли ясно, че в пазарното стопанство няма как да озаптиш естествения нагон на производители и търговци за спекулативни печалби?
Защо, по дяволите, ни трябваше да си причиняваме всичко това? И защо Полша, Унгария, Чехия, Румъния отказаха да си го причинят?
Масово обуначени от пропагандата на либерастките медии, смълчани, отчаяни, убити, българите блеят след пастира, който ги води към заколение.
Кой ще ви помогне, ако не си помогнете сами? Радев? Той ли ще ви напълни джоба? Европа се тресе от социални протести и призиви за "екзит" от ЕС и еврозоната, тук грантоядите на Сорос протестират срещу Тръмп.
Чакате пак да ви оправят отвън, нали? Самоубеждавате се, че не е време за "резки движения", да не би стане "по-зле"...
"По-зле" може ли да стане? С колко още физическо време разполагаме, за да дочакаме истинската промяна, истинския просперитет? Наистина ли още някой вярва, че животът ни може да стане по-сносен, ако продължаваме да битуваме като брюкселска колония?
Докога политиците (включително новите спасители) ще ни убеждават, че трябва да си траем в рамките на системата?
Нормално ли, че на практика само една (1) партия - "Възраждане", говори за излизане от еврото и възстановяване на суверенитета?
Хич не ме бройте от тази партия, от никоя не ме бройте, ненавиждам абсолютно всички партии - обаче това е положението, как да си изкривя душата?
В неделя от 16 часа в зала 3 на НДК с неколцина съмишленици от "Фронт за лева" ще пробваме да съберем повечко хора и да си поговорим за бъдещето на България. Например, за формулиране на национална доктрина. Важно ли е, не е ли, ще ни бъде ли или вегетирането продължава.
Не тая излишен оптимизъм. Цари апатия, "адаптивност". Някои ще кажат - типичен конформизъм по български. Трендът сега е да си радевист и да се предлагаш през телевизора за листите на президента.
А ние, които не искаме в ничия листа, как да продължим да живеем? Децата ни? Доскоро ги убеждавахме да си стоят у дома...обаче чий всъщност е този дом? Чия е България? Това ме интересува, не ми дреме чий е Крим и чия е Гренландия.
Дали там на някого му пука за нас?
