- Румен Радев и коалиционният му партньор Делян Пеевски ни вкараха в неформална война с Иран. "Прогресивна България" и ДПС гласуват заедно и за всичко. Днес дори си избраха общ шеф на ДАНС. Приеха си и общ държавен бюджет. Вместо да прати в затвора Пеевски, Радев гласува с него.
- Мишоците от ГЕРБ и ППДБ се скриха от вота и не влязоха в зала. Интересно, за какво точно им плащаме заплатите?
- Управляващото мнозинство ПБ - ДПС се изплю върху подписката на жителите на Безмер и декларацията на кметовете на Ямбол, Стралджа, Елхово, Тунджа, Болярово срещу дислокацията на американските самолети.
- Местните имат право да бъдат само разходен материал, не и право на мнение.
- Потресаващото слагачество на определени депутати от ПБ (тип Малкия Мраз, Петър Витанов и Антон Кутев) спрямо Румен Радев е нещо, което не съм виждал от комсомолските си години. Слушам ги и чак ме хваща срам, заради самите тях. Че са живи и че им се налага да гледат семействата си в очите.
- Да, всички тези са потомствена и оджендърена червена аристокрация с ченгеджийска закваска. Това е диагноза, начин на мислене. Партията на Радев е култ на пребоядисани комунисти, перестройчици, седесари, царисти по модела на ГЕРБ и ИТН.
- Срам ме хваща и от празния площад пред парламента по време на гласуването. Три бойни дами, неуморимият Росен Миленов с мегафона, писателят Добри Божилов, доц. Георги Димов и...моя милост. Толкоз, два дни поред. Това за мен е реквиемът на българското гражданско общество.
- Не ме разбирайте погрешно, моля! Не се изтъквам, не се изкарвам герой, не съм направил нищо особено. Напротив, направих най-нормалното, най-логичното, най-естественото. Онова, което според мен трябваше да направи всеки притеснен за децата си българин. Във война ни вкарват, ей, не е шега...
Да бяхме реагирали мощно, можеше и да се изпопритеснят. Да бяхме продължили с протестите за лева, можеше и да спрем еврото.
- Знам, всеки си има оправдание. Едни се страхуват, други ваканцуват, трети боледуват, четвърти ни смятат за луди и лузъри, пети са от провинцията или на работа, шести не могат да ме понасят, седми не могат да понасят изброените по-горе, а осми удобно и анонимно предпочитат да се изявяват само в социалните мрежи...Това го разбирам. По-лошото е, че на огромното мнозинство изобщо не му пука и дори не знае какво е било гласувано днес в Народното събрание. Ето това стадно невежество, тази безпросветна апатия ще ни погуби, тя е по-опасна от бомбите.
- Изпокриха се и мнозина мои "съмишленици", които в момента се издокарват пред новата власт в очакване да бъдат трудоустроени. Те не искат да си развалят отношенията с Радев. Конформизмът е детската болест на българския национализъм.
- И две добри новини, за десерт. Радев и марионетката му Йотова в този момент загубиха президентския вот. От тях се отвратиха дори и най-радикалните им привърженици. Второ, аз пак бях на поста си, както през далечната пролет на 1999 г., когато протестирах срещу американските бомбардировачи за Белград. И после, когато протестирах срещу разрушаването на Паметника, антибългарската пиеса в Народния театър, убийството на лева.
- Все изгубени битки и каузи, нали? Може да се посмеете. Аз не съжалявам и ако всичко можеше да се повтори, пак така щях да постъпя.
- И винаги се сещам за непрежалимия Иван Радоев: "Като не успях да бъда Джордано Бруно, поне да си остана Цеко Цеков!" Да му мислят всички, които измениха на себе си.
- Дали е бил прав Иван Хаджийски, като е озаглавил изследването си "Оптимистична", а не "Песимистична теория за нашия народ"?
