Попита ли някой българите:
- Искат ли да влязат в НАТО?
- Искат ли да влязат в Европейския съюз?
- Искат ли да унищожат армията си и да нарежат ракетите й на скрап?
- Искат ли да затворят реакторите на АЕЦ "Козлодуй"?
- Искат ли АЕЦ "Белене" да бъде замразен, а сега - размразен, за да се изгражда съвместно със Зеленски?
- Искат ли да признаят измислената Македония и да предадат възрожденския идеал на предците ни за единение на всички български земи в обща държавна територия?
- Искат ли да раздадат на концесия златните залежи, минералните води и ЕРП-тата?
- Искат ли да подарят небето си на американските бомбардировачи, които да опустошават Белград?
- Искат ли да финансират и въоръжават Украйна във войната с нашия православен брат-освободител Русия?
- Искат ли да погребат 145-годишния лев и да го сменят с чужди пари?
- Искат ли да захранват безумната война на САЩ и Израел срещу Иран с цистерни от нашите летища?
Никой никога не ни попита за нищо.
Лично аз изживях нечий чужд живот, с чужди ценности, различни от моите, натрапени ми силово от непознати, които решаваха от мое име. Живеех и живея в глобалния заговор срещу България и българския народ. И всичко това бе представено като "цивилизационен избор". А кой го избра вместо мен? Наднационален, компрадорски елит, който знае по-добре от народа и продължава да се възпроизвежда във властта чрез различни партийни самоличности. И винаги в ролята на "спасител".
Отродителите пренаписаха историята, обявиха турското робство за "османско присъствие", бутнаха паметниците, бръкнаха в половата идентичност, отвориха границите за ислямистката гмеж, заговориха за "кастрация" на децата ни, посегнаха на православната вяра в угода на англосаксонския диаболизъм и ционизма, наложиха социалната експлоатация и класовото разделение като обществена норма.
Не бягам от личната си и поколенческа вина. Провалихме се в битката за България. Загубихме се нейде по пътя, увлечени в грижи за прехраната и оцеляването. Позволихме на ченгетата, мутрите и техните наследници да окупират политическите и икономически ресурси.
И все пак не губя вяра в младите хора до себе си - възпитахме будни и просветени българи, необременени от нашите комплекси, които непременно ще поправят грешките на бащите си.
България трябва да започне наново, на чисто. Да се преоснове. Не от 1989-а, а от 681-а. Иначе е загубена.
