"Никой няма да пита какво е било времето, а защо са мълчали поетите му". Брехт.
Да, българските поети мълчат за убийството на българския лев.
Българските поети са изкупени с грантове в евро и долари.
Мълчи и българската Църква, мълчат владиците, мълчи Синода.
Когато стане дума за протест срещу властта, клирът предпочита да пасува куртоазно.
Ще кажете - това е политическа тема, как тъй ще се намесват владиците?!
Не, всъщност темата не е политическа, а екзистенциална. Не касае само материята, но и духа. Иде реч за опазване на националната идентичност. Православието е другото измерение на тази идентичност - то също ще попадне под обстрел, загубим ли лева.
Дали Синодът мълчи, защото при разискванията на бюджета е поискал увеличение на държавната субсидия за църквата в размер на 62 млн. лева?
Не ми се иска да е вярно, макар че доста медии го написаха.
Синодът засега нито потвърждава, нито отрича.
Добре е да разберем, това би дало отговор на много въпроси.
Когато избираха Даниил за патриарх, бях сред онези, които го подкрепяха сърдечно. Да, той говореше умерено за войната в Украйна, зовеше за мир, опълчи се срещу диктата на Вартоломей и византизма...
Сега го виждам често на официални правителствени събития редом до Наталия Киселова, Росен Желязков и други одиозни представители на режима.
Сигурно така е по протокол, но субективно погледнато, очаквах различно поведение. Очаквах да бъде стожер, не декор.
Вероятно това е максимализъм, реалността е различна, в България иначе не може. Наивно е да очаквам, че Патриарх Даниил ще стане Патриарх Евтимий.
И все пак не губя надежда, че би могъл да поведе шествията в защита на нашите пари и нашата чест. В такова критично време с молитви само не става.