Утро е. Лятно утро с дъх на море и блаженство. Със сигурност ще е страхотно преживяване някъде по българските или гръцки плажове. Шезлонг, коктейл и слънце. А може да си останем и в къщи - на стария познат диван, с телефон в ръка или приятна дрямка след обилен обяд.
Събота е. Ден за отпускане, разпускане, безделие - въобще почивка.
Само че.
Нямаме машина на времето, нито кристално кълбо, за да надникнем в бъдещето. Но то ще се случи- със сигурност. И няма да е добро. Приготвят ни го - онези в Брюксел и тези тук. Приготвят го - не като лекарство, а като отрова. Ние не сме нужни, а само парите, богатствата, земята ни. България е излишна в това бъдеще. И ако днес сме по плажовете с чаша в ръка, утре няма да можем. Децата ни също.
"Какво от това?" - ще кажете." Живеем за мига. А и нищо не е сигурно"
Сигурно е. Не го казвам аз, а значими световни икономисти и учени. Казват го хората, сбогували се с националната си валута. Казва го историята.
Имаме още малко време. Имаме избор. Имаме кауза и тя не е обикновена. Не е добротворчество или знак за конкретна справедливост.
Да запазим българския лев е народно дело , война за независимост и бъдеще! Въпрос на дълг и чест!
Аз ще бъда в триъгълника на властта в София в 18 ч.
Няма да съм на плажа, нито ще остана в дома си. Защото боли, сърцето боли и тази болка за родината ми и децата и е всичко, което има значение.
Това, което ще бъде утре, се ражда днес. И зависи от нас.
РУМЯНА ЧЕНАЛОВА
