И все пак е тъжно, че никога няма пак да живея във времето, когато председатели на Народното събрание бяха Гиньо Ганев, Благовест Сендов, Стефан Савов...
За Петко Каравелов, Петко Славейков или Захарий Стоянов едва ли има смисъл да говорим.
Днес се вихрят русите каки - хиалуронки, до една "професионалистки, с административен опит".
И до една - неомъжени, без деца.
Дали е без значение, наистина?
Или е по-лесно да скачат от креват в креват?
Семейство нямаш, деца не си създал, пък ще оправяш нацията...
И дали индулгенцията "хубава жена" е непременно атестат за кариерно развитие до най-високия пост в парламентарната република?
Във времето, в което бях възпитан и се изучих, не беше така. Тогава личностите създаваха авторитета на институциите, а не обратното.
Начело на парламента да застане абсолютен анонимник, разпознаваем само в тесния си роднински кръг и в секс-тефтерите на "голямото началство"?!
Да, бе, и тогава началството въртеше любовници, но ни излизаха по-евтино. Интимните услуги не се заплащаха с постове в Народното събрание, правителството или Конституционния съд.
Мисълта ми е, че става все по-отвратително и цинично. Аз лично дори не мога да ги разпознавам външно - толкова са ми еднакви...
Физика на тъгата, или направо физиология на тъпотата.
И, моля, не ми обяснявайте, че трябвало да се даде "време", да се "докажат"...Председателското кресло на българския парламент не е колба за лабораторни експерименти, нито тренажор. Там трябва да седнат най-доказаните, най-заслужилите, най-първите...Моралът не започва от утре.
От друга страна, логично е. В този депутатски рай за ч*киджии, какви други да бъдат? Паднали са си на мястото.
Като цяло българският парламентаризъм за мен е напълно деградирал и провален. Както и парламентарната демокрация. Перхидроленото му лице просто е по-приемливият дизайн на надгробната плоча.
