К'во нещо, какъв инфантилизъм...
Всички сега са разбирачи на волейбола.
Все едно има вода, има пътища, има Национална детска болница, има референдум, има справедливост.
Все едно цените не са на тавана.
Все едно премиерът не си строи хотел с водопад в Борисовата градина.
Ама хайде с нещо да сме се били "зарадвали". Стига толкоз "негация". Нещо да ни "обединяло". В нещо да сме "повярвали".
Не е ли по-добре първо да повярваме в себе си?
Да се огледаме и замислим каква мизерия ни готви властта, докато пропагандата ни "успива" с отклоняващи вниманието сюжети?
Успехът си е успех, спортът си е спорт, хайде малко да оберем тая масова еуфория. На култ ми избива, направо на гротеска - що не можело "семейство Николови" да родели шампиони и във футбола...
"Масово посрещане"..."Лъвчета", "герои", "велики"...
Не, бе - професионалисти, които си вършат работата. Това откога стана повод за обожествяване? Лимонадата, патосът са напълно излишни, дразнят, отблъскват дори.
Съберете разума и емоциите си, хора! Концентрирайте се върху важното! Другото е незрялост, простодушие, върху което вегетира отровният режим. Идат много, много гадни времена, идат фалити, война - докога ще си затваряте очите?
В мигове на ентусиазъм човек се нахаква в най-дълбокия хендек. Предателите от властта се отъркват във волейбола, присвояват си победата, и това минава.
Харесва ли ви Наталия Киселова с българското шалче да куфее сред феновете на площада?
Че тая сволоч ви забрани референдума за еврото, открадна ви парите - наистина ли ще махнете с ръка и ще забравите?! Ще я приемете просто като "една от нас", готина фенка с човешко лице...
Не искам да вярвам, че моят народ съвсем се е обуначил покрай фейсбука и телевизионните манипулации. Загубата на критическо мислене е тъждествена със смърт. И с дълголетие на всяка диктатура.