РЕЖИМЪТ "ЖЕЛЯЗКОВ" ПЪТУВА КЪМ БЕЗСЛАВНОТО СИ ФИАСКО И ТОВА НЕ Е ХИМЕРА.
- Ако на 21 ноември бургаската рафинерия на "Лукойл" спре и не получим дерогация от Тръмп, правителството пада.
- Властта предпазливо послъгва, че имаме запаси от гориво за "около 3 месеца", но сериозните анализатори не вярват.
- Насред Нова година държавата може да остане без бензин. Следват чудовищна инфлация и социални бунтове, към които ще се притури и шокът от прехода към евро от 1 януари.
- Дерогация, разбира се, няма как да получим - Борисов днес си призна, че е соросоид, подкрепя Сорос (който вършел хубави работи за демокрацията) и ще се бори за соросоизма докрай. А Сорос е ключовият опонент на администрацията на Тръмп.
- Припомням официална информация: "Министерството на правосъдието в САЩ вече е инструктирало няколко прокуратури да изготвят планове за разследване против Сорос и фондацията му, включително за палеж, рекет, измами и подкрепа на тероризъм..."
- Тероризъм! За Борисов и ГЕРБ очевидно това не означава нищо. Те се изправят официално срещу управляващата Републиканска партия в САЩ, а същевременно очакват от нея дерогация за горивата?!
- Нито ще има дерогация, нито ще има амнистия за Пеевски и Горанов от санкциите по "Магнитски". Британското посолство го обяви открито, ошамарвайки Борисов. България е в шеста глуха, делегитимирана от досегашните си господари, протежирана единствено от банкрутиралите неонацисти в Берлин, Париж и Брюксел.
- Правителството няма полезен ход и по линия на бюджета, подложен на зверски обстрел от всички партии, гилдии, синдикати, медии, работодателски съюзи и президентството. Това е разбойнически евробюджет, подпечатан от счетоводителката на Сорос Кристин Лагард, който обрича на фалити бизнеса, а поколенията след нас - на тежка дългова криза.
- Притиснат в менгеме едновременно от САЩ и Пеевски, мандатоносителят Борисов е в очевадно умопомрачение. На повърхността избиват зависимостите му от взаимопротивоположни лобита и клонове в световната и местна мафия. Това рефлектира върху доброто обществено здраве на цялата нация.
- Крахът на режима е гарантиран и от ситуацията на Източния фронт, където капитулацията на Зеленски е въпрос на седмици.
- Какво следва, какво ни чака? Моментът е повратен, живеем в дни на проверка и в никакъв случай не трябва да губим кураж за българския лев - колкото повече пропада режимът, толкова по-реални стават надеждите ни за неговото спасяване.
