Покрай събитията напоследък се присетих за "Кучешко сърце" на Булгаков.
За московския професор-хирург Филип Филипович Преображенски, който живее и работи в 7-стаен апартамент и по тази битова причина постоянно има проблеми с домоуправата, съставена от пролетарии.
Хирургът е сред най-добрите в професията си, но това не успокоява съкварталците му. Те искат от него да покаже на дело, че е като тях. Че е посредствен.
За да успокои общественото мнение, Преображенски приютява в дома си кучето Буби. Пролетариите са доволни, но казват, че са нужни и други жестове, за да повярват в посветеността на хирурга към идеите на революцията.
И тогава Преображенски присажда хипофиза и човешки органи на песа, превръщайки го в гражданина-пролетарий Полиграф Полиграфович Бубев.
Тълпата вече е доволна, припознава професора за свой, за болшевик-ленинец.
Какво се случва после ли? Дето викаше дядо Славейков: "Имате си глави и очи, прочетете сами!"
Ако случайно някой не е забравил да чете, покрай безконечното писателстване из фейсбуците на примитивизма...
Булгаков признава, че пише "Кучешко сърце", повлиян от "Франкенщайн" на Мери Шели.
"Искаше ми да се опиша човека, народния бяс с кучешки интелект, животинското над човешкото, ИЗКРИВЕНАТА ЕМПАТИЯ. Масовите истерии са една от тежките диагнози на всяка диктатура. Те раждат чудовища", казва писателят.
Болшевиките конфискуват оригинала на "Кучешко сърце", книгата е забранена от цензурата като "обидна за съветската власт".
Но, както споменава Воланд в "Майстора и Маргарита" - "ръкописите не горят"...
