Утре започна от днес.
35 години по-късно.
Развълнуван от срещата в НДК, днес отново преживявам емоцията от нея и мисля за времето, което ни променя и за моите приятели. За всички приятели, за тези, които познавам все още само от мрежата, и за другите, за тези, с които сме изяли една торба сол и сме минали през Ада.
Обръщам се към всички тях с една единствена молба! Моля ги да прочетат внимателно това, което искам да им кажа, а после да вземат своето решение сами. Според своя манталитет, своя характер, своето възпитание, своята култура и своята съвест.
Никога не съм обичал да налагам своето мнение със сила, дори тогава, когато съм имал властта да го направя. Винаги съм вярвал, че истински силният лидер трябва да вдъхновява хората да вървят след него, а не да ги принуждава да го правят.
И така!
Времето разделя хората!
Събитията, обстоятелствата и тяхната оценка изправят дори стари приятели един срещу друг.
Някога имах огромно влияние върху много хора. Приятели, познати, колеги, близки, съидейници и съмишленици.
Когато преди четвърт век се изправих срещу Иван Костов и напуснах СДС, повлякох със себе си близо една трета от членската маса във Варна и областта, заедно с голяма група кметове и общински съветници. Бях основавал партията, бях лоялен, не предавах хората си и те ми вярваха. Тогава нанесохме с тях първия голям удар срещу личната власт на Командира в България.
Той се беше договорил задкулисно със соросоидния кмет на Варна Кирил Йорданов, избран от БСП, и управляваха заедно, разбирай "деляха благата заедно".
В този момент извършихме преврат и свалихме председателя на Общински съвет - Варна, който беше лично предан на Иван Костов. Нататък е история.
Командирът побесня, аз бях хвърлен за три години в лапите на главния прокурор Никола Филчев, а варненските вестници през ден пишеха с големи букви, че СТОЯН КАЛОЯНОВ ВЛИЗА В ЗАТВОРА.
Беше жестоко време, как оцелях, само аз си знам.
Спасиха ме приятелите, здравите нерви, Бог и съдбата.
Не това е важното обаче, а какво се случи с мен и моите приятели.
Постепенно се оттеглих от властта и политиката. Бях разочарован, каузата ми беше предадена, загубих своята вяра, влиянието ми намаля и аз постепенно се отдръпнах от голямата игра. Не бях светец, направих много грешки, но съвестта не ми позволяваше да остана в това блато.
Приятелите ми намаляха, тези, които бяха дошли с меркантилни подбуди, избягаха, други ме предадоха, трети просто кротко си отидоха.
Вече не държах властта в ръцете си, не раздавах постове и облаги, нямаха интерес от мен и ме забравиха.
С някои се разминахме чисто идеологически и политически. Не се сърдя на никого.
Нещата от живота...
Заживях спокойно, върнах се към професията и открих отново щастието от малките неща.
Иска ми се да кажа, че остарях и помъдрях, но няма да е вярно. Остарях, натрупах опит, станах по-предпазлив, но не помъдрях.
На 2 август ще стана на 64 години, но дълбоко в себе си се чувствам като онова младо момче, което някога покоряваше света. Същата страст, жажда за живот, за битка, за свобода, за любов, за приключения, за всичко.
Аз съм човек, който не може да стои и да гледа как животът преминава покрай него.
Винаги участвам и съм замесен там, където нещата се случват. Винаги имам позиция, знам какво искам и се боря за него. Независимо от цената.
Затова не е изненада, че отново съм в окото на бурята!
В последните години с огромно разочарование наблюдавам, как всичко, в което вярвахме и за което се борехме някога, си отива. Свободата на словото, на личността, на мисълта, здравият разум и свободната воля се подменят с цензура, диктат, ограничения на правото на избор, забрана на референдумите, тотален контрол на мисълта и действията на народа.
Пременен в нови дрехи, тоталитаризмът се завръща при нас.
Решението България да влезе в еврозоната против волята на огромното множество от хората беше искрата, която възпламени пожара на недоволството. Отхвърленият референдум накара хората да надигнат глава и да си потърсят правата.
Видяхме какво стана в НДК.
Пиянството на един народ, колкото и соросоидните медии да се опитват да скрият това от света!
Аз бях там, видях го с очите си, пипнах го с ръка, усетих пулса на народното недоволство.
Хората са готови да скочат и да пометат тази фашизоидна власт, която в момента управлява България и Европа!
Часът на истината дойде!
На 31 май излизаме да се борим и бием за българския лев, българската чест и българската гордост.
Стари бойни другари, калени в много битки, които знаят вкуса на свободата!
Нови близки и далечни приятели!
Моля ви, излезте на площадите на 31 май!
Нека заедно спрем криминалното присъединяване на България към еврозоната, което ще ни лиши от нашия суверенитет, нашата гордост и нашата чест.
Свободата винаги е на върха на копието. Винаги! Нека да си я вземем!
На този свят все още има място за старите кучета. Утре започва от днес.
P.S. Посвещавам тези думи на моя шеф, приятел и кръвен брат Евгений Бакърджиев, който си отиде рано от нас. Евгений беше Валяк. Твърд, безкомпромисен, понякога брутален, но винаги добър и благороден мъж. Отлетя от нас внезапно и завинаги, като консерватор и тръмпист.
Ако сега беше жив, щеше да бъде на барикадата срещу глобализма и неомарксизма.
Светло ти небе, шефе!
Д-р Стоян КАЛОЯНОВ
