САЩ могат да запазят влиянието си в Европа, без да разчитат на военна сила.
Българското правителство обяви планове за присъединяване към еврозоната в началото на следващата година. Това е спорно решение, тъй като много българи не желаят да се откажат от националната си валута, лева, и да предадат контрола върху икономиката си в ръцете на брюкселски бюрократи.
Проучванията показват, че поне половината от населението би гласувало против; протестиращи привлякоха международно внимание и настояват за национален референдум по въпроса.
Правителството, явно страхувайки се от загуба, засега отказва да обмисли такава възможност. С цел разрешаване на кризата и защита на българския суверенитет, популистката дясна партия “Възраждане” предложи Съединените щати да използват дипломатическото си влияние в София, за да насърчат правителството да се откаже от приемането на еврото и вместо това да фиксира курса на лева към щатския долар.
Така България би запазила валутния си борд и независимостта на централната си банка. За САЩ това би било лесно - дипломатическото им влияние в Югоизточна Европа е силно. Въпросът не е дали Америка може да го направи, а защо би се ангажирала в момент, когато подготвя изтегляне на част от военните си сили от Европа и се фокусира върху Азия в рамките на новия многополюсен световен ред.
И все пак има сериозни причини администрацията на Тръмп да разгледа предложението на “Възраждане” - и тези причини се коренят в самата история на американската външна политика в условия на многополюсен свят.
Преди Първата световна война, когато Америка се стремеше да разшири влиянието си без постоянна военна намеса, президентът Уилям Тафт провеждаше активна политика, известна като доларова дипломация. По неговите думи тя заменяше "куршуми с пари". Използвайки икономическата мощ на страната, Тафт сключваше целенасочени сделки с други държави - предлагайки финансова помощ или икономически отношения в замяна на стратегически изгоди за САЩ. Сега, когато Америка бавно се отдалечава от двуполюсния модел на мислене, си струва да обмисли възраждане на подхода на Тафт.
А България е подходящо място за ново начало . по няколко причини. Първо, влияние. Новата американска десница все повече - и основателно - се съмнява в смисъла от участието на САЩ в остарели военни съюзи като НАТО, които се фокусират върху грешната част на света и са пълни с държави, които не поемат реални ангажименти. В един многополюсен свят обаче балансите постоянно се променят. Ще бъде разумно САЩ да запазят определено влияние в региони като Югоизточна Европа, дори докато намаляват военното си присъствие там.
Смяната на фокуса към Азия е важна, но не означава, че Америка трябва да се откаже от влияние на други места - особено когато то може да бъде постигнато лесно и евтино, чрез икономически средства. Свързването на лева с долара и блокирането на разширяването на еврозоната с България няма да навреди на американската икономика. Няма да изисква сложно търговско споразумение или по-нататъшна намеса от Вашингтон, но ще даде на Америка съществено влияние върху външната политика на България - нещо важно в този ключов регион.
Второ, ограничаване на влиянието на Брюксел.
След като България влезе в еврозоната, Европейският съюз ще увеличи значително контрола си над София. Не е случайност, че Полша - една от най-независимите и икономически успешни страни в ЕС - не е приела еврото и няма намерение да го прави. Приемането на България в еврозоната е основна цел на брюкселския елит. Администрацията на Тръмп обаче ясно показва, че предпочита да общува с национални лидери, а не с институциите на ЕС.
В първия си мандат Тръмп участва в среща със Жан-Клод Юнкер, тогава председател на Европейската комисия. Сега подобна среща дори не се обсъжда. Това е ориентация, базирана на националния интерес - не е в полза на САЩ, ако ЕС като блок стане достатъчно единен, за да предизвиква Америка. Но да се демонстрира пренебрежение към брюкселските чиновници не е достатъчно - нужно е и реално да се ограничи тяхното влияние.
Блокирайки разширяването на еврозоната, Вашингтон би ударил по слабите места на ЕС, би засилил вътрешните му опоненти и би показал, че влиянието на Америка в Европа е по-силно от това на самия Съюз.
Трето, това може да помогне за намаляване на напрежението с Русия. Не е тайна, че усилията за мирно уреждане на войната между Русия и Украйна вървят трудно, поради твърдата позиция и на двете страни. Възможно е Тръмп да реши изцяло да се оттегли от тези усилия, но САЩ не бива напълно да изоставят идеята за подобряване на отношенията с Москва. Ако в новия световен ред има три големи сили - Америка, Русия и Китай - не е в интерес на САЩ да са в постоянен конфликт с останалите две.
Иронично, обвързването на лева с долара може да помогне точно в тази посока. Брюксел очевидно не търси сближаване с Русия - в края на май ЕС прие 17-ия си пакет от санкции и вече подготвя 18-и. А активното разширяване на еврозоната с България - страна с исторически връзки с Русия - само ще влоши ситуацията. Ако обаче САЩ попречат на това разширяване, докато едновременно намаляват военното си присъствие, Тръмп ще изглежда по-конcилиантен спрямо Москва, без да бъде възприет като слаб.
И накрая, подобен ход би дал косвена подкрепа на "Възраждане" - в момент, когато американската десница все по-активно търси партньорства с националистически партии в Европа. "Възраждане", съзнавайки деликатното геополитическо положение на България, вероятно предпочита страната да бъде мост, а не бойно поле. За Америка е от полза именно такава партия да има водеща роля в страна на границата на НАТО - вместо правителство, което просто следва линията на Брюксел.
Политиката на Тафт не изчезва от само себе си. Тя е умишлено прекратена от неговия наследник Удроу Уилсън, който я заменя с т.нар. морална дипломация - идеята да се работи само с държави, които споделят американските ценности, и да се създават още такива чрез организации като Обществото на народите. Този идеалистичен подход в крайна сметка води до интервенционистката външна политика на неоконсерваторите след Студената война, от която САЩ днес бавно започват да се оттеглят.
Но ако Америка наистина затваря страницата на уилсъновата външна политика, ще трябва да открие нови (или стари) начини да запазва влияние по света, без да поддържа военно присъствие навсякъде. Началото на този нов етап може да бъде поставено именно в България.
Превод: Тамара Йорданова
Присъединете се към нашия канал в Телеграм за още актуални новини!
Следвайте ни в Twitter за още новини и актуализации!
