Както знаете, стана ясно, че прословутият блокаж на институциите вече е преодолян, след като президентът даде своето съгласие за назначаването на Мирослав Рашков за главен секретар на Министерството на вътрешните работи.
Интересното е, че позицията на Радев претърпя сериозна еволюция през последните месеци - от остра конфронтация и отказ да признава подобни назначения, до тихото им одобряване. Цената виждаме - назначаването на генерал Тонев за началник на НСО.
Българската държава се намира в безпрецедентна ситуация, невиждана от 1878 г. досега - частично анулиране на избори, въвеждане на нова парламентарна група, изваждане на десетки депутати и замяната им с други, което поставя под съмнение легитимността на Народното събрание.
Същевременно действията на правителството показват, че то защитава всякакви интереси, но не и националните. Епитафът на това управление ще остане нескопосаната реч на Росен Желязков на украински, в която той нарече България - Бълхария. Това е унижение.
Въпросът е защо президентът легитимира това правителство, вместо да отстоява позицията си? Виждаме, че са договорени назначения на посланици, никой не казва колко и какви. Но със сигурност знаем, че Радев одобри назначаването на човек на Пеевски - Мирослав Рашков, за главен секретар на МВР. Това може би означава, че Пеевски подготвя нови избори със свое МВР.
Но да припомним - и ППДБ имаха същата амбиция: избори с тяхно МВР. В държава, в която факторът за изборите е МВР, а не избирателите, не може да говорим за демокрация. Тъжното е, че президентът влиза в ролята на параван на тези антидемократични процеси и задкулисни сделки. Това окончателно убива и малкото доверие на гражданите към институциите.
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ
